КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ ВТОРА РЕКОЛТА ЗЕЛЕНЧУЦИ В ГРАДИНАТА СИ?

Продължителността на вегетационния период на зеленчуковите култури е различна и това  дава възможност за неколкократно използване на дадена площ през годината.
Спанакът, лукът, чесънът, салатите, репичките имат къс вегетационен период. Обикновено тези култури се отглеждат преди основните – пипер, патладжан, домати, краставици, тиквички, фасул, дини, пъпеши и др. и освобождават заеманата от тях площ през пролетта (април-май). От средата до края на лятото е  времето да засадите, отгледате и приберете през есента зеленчуци- втора реколта. Ранните картофи  се изваждат при едрина на клубените 20-30 г през втората половина на май и юни и след тях може да се отглежда главесто зеле, бамя и корнишони. Късните домати не се засяват върху площ след ранните картофи.
Грахът се  засява  от края на февруари до средата на март и се прибира в началото на юни. Той е добър предшественик на всички зеленчукови култури, включително и картофи, тъй като обогатява почвата с азот. На освободената от грах, ранни краставици и тиквички площ, може да се отгледат, като втора култура, късно главесто и цветно зеле, зелен фасул, ряпа и др.
В началото на юли е най-подходящият период за засаждане на късните домати, краставици, зелен фасул, тиквички, карфиол, зеле и ряпа  след чесън, лук и ранни картофи. Ако почвата не е достатъчно влажна, 1-2 дни преди сеитбата трябва да се полее, за да се осигурят нормални условия за поникване на семената или укореняване на разсада. Тъй като втората реколта зеленчуци започват развитието си в най-горещия сезон, особено внимание се отделя на поливането. То се извършва през 2-3 дни, като се използват хладните часове на деня. Водата не трябва да бъде много студена. След поливане, растенията се окопават и според запасеността на почвата с хранителни вещества се извършва 1 или 2 подхранвания с амониева селитра или размит в поливната вода оборски тор.

Като втора култура могат да се отглеждат както топлолюбиви растения с кратък вегетационен период, така и такива, които в края на вегетацията си са устойчиви на първите застудявания и леки слани като: лукови(праз и лук и чесън за зелено), зелевите(главесто, червено, къдраво, брюкселско и зелено зеле, броколи, алабаш и карфиол), кореноплодните( цвекло, ряпа, моркови, пащарнак) и листните зеленчуци ( спанак, различни видове салати и марули-съществуват повече от 100 разновидности), манголд, киселец). Това са зеленчуци, за които е необходимо да започнат развитието си когато почвата и въздухът са топли и денят е дълъг, но за да се развиват добре по-нататък,  температурите през деня и нощта трябва да са по-ниски.  Луковите култури от втора реколта през есента може да берете на зелено. Тези зеленчуци може да престоят в почвата до късна есен и да прибирате в ранната  зима. Характерно за тях е, че може да ги отглеждате два пъти в годината: като ранни пролетни и като късно-есенни.

Можем да разделим   зеленчуците за втора реколта според топлолюбивостта на три групи: студоустойчиви (лук, чесън, праз, репички, спанак,), полустудоустойчиви (грах, бакла, салата, главесто зеле) и топлолюбиви (пипер, патладжан, домати, краставици, фасул, дини, пъпеши, тикви, бамя, тиквички и др). Студоустойчивите зеленчуци издържат на температури под минус 8оС, полустудоустойчивите – до минус 8оС, а топлолюбивите – до 0оС.

За да не изпитате разочарование и вложите напразно труд и средства, направете предварително планиране на времето за засяване на  вторите култури. Формулата, по която ще изчислите оптималното време е следната:Отбележете в календара си приблизителните дати, когато във Вашия конкретен район обикновено започва застудяването и падат първите слани.Пресметнете сбора на дните за покълване и развитие на дадена култура и прибавете още 14 дни, с които да отчетете забавеното развитие, поради настъпването на късия ден през есента. Сега от приблизителната дата на първите слани тръгнете назад по календара и отбройте дните, нужни за всеки вид зеленчук от засяването до обирането му и ще получите най- благоприятния срок в, който трябва да го  засеете като втора култура в градината.

Насоки за отглеждане на втора реколта зеленчуци:

1.За да могат да узреят тиквите, пъпешите и дините трябва да засадите не по-късно от втората десетдневка на май. Затова тях можете да поставите единствено на площи освободени от много ранни листни зеленчуци.

2.Доматите  може да засадите директно от семена в края на май или от разсад през първата десетневка на юни и затова може да ги разположите на площта освободена от грах и спанак.Прекършването на върха през есента подпомага узряването им. Късните домати се различават от ранните и средно ранните по двустъбленото им отглеждане. Второто стъбло се формира в зоната на първото съцветие. Оформя се от странично разклонение, наречено колтук. Последователно се премахват останалите странични разклонение от основното и страничното стъбло. Около четиридесет дни преди падането на първите слани в района, или по-точно в първата половина на септември се премахват върховете на последното съцветие.

3.През юли се извършва най-често засяването на дребноплодни късни краставици които са с по-къс вегетационен период. Краставиците  се развиват добре след бобови култури, домати, картофи, ранно зеле.Най-често краставичките втора реколта  се използват за туршии и стерилизиране. Може да се засеят и на освободените парцели от ранни пролетни зеленчуци като зелен лук, зелен грах, зелен чесън, марули и салати. При отглеждане на телена конструкция се налага резитба. Тя е по-умерена в сравнение с тази при по-ранните посеви, тъй като вегетацията през горещите месеци е по-слаба. Целта е растенията да могат да образуват повече плодове в основата и средата на стъблото. Премахват се пъпките в основата на първите 1-2 листа, а разклоненията които се развиват над тях и се превързват към опорната конструкция, се прекършват след като образуват 4-5 завръза. Отстраняват се жълтите листа и разклоненията, които застаряват и нямат плодове. Ако не са на опорна конструкция, резитба не се налага. През юли и август трябва да се поливат често, за да се поддържа умерена влага. След поливките мястото се окопава. Подхранването се прави с пресен и размит във вода птичи  тор в умерени количества.
4.В началото на юли може да засеем късни тиквички. Добивът е по-малък, в сравнение с ранните тиквички, понеже беритбата приключва с първите слани.

5.През средата на юли се препоръчва сеитбата на късния фасул. Възможно е да се засее и по-късно, но се отразява в понижаване на добива. Ранните сеитби, в най-горещото време също понижават продукцията на младите растения.

6.При отглеждане на зелен фасул като втора култура, много благоприятно е неговото развитие след краставици, зеле, кореноплодни и картофи.

Зеленият фасул като втора култура се засява до 20-ти юли. Когато липсва почвена влага, се полива преди сеитба. Внасянето на голяма доза азот се избягва. Особено важно е поливането по време на цъфтеж, което осигурява завръзването на максимален брой бобове.

7.Като втора култура може да отгледате и късен пипер от дребноплодните сортове – Шипка бяла, Шипка джулюнска, Румънска шипка, Чорбаджийски и други, главно за   туршии. За производството на разсад семената се засяват в края на април и е готов между 15 и 25 юни. Тъй като през юни слънцето е силно, за да се прихванат по-добре растенията от дребноплодните пипери, необходимо е засаждането да се извърши през по-късните следобедни часове. Първото подхранване се прави при засаждането на пикирания разсад и при първото окопаване – на непикирания. Второто подхранване се извършва при образуването на първите завръзи – комбинирано с минерални и органични торове. Късният пипер се полива внимателно, защото ако се преовлажни почвата, растенията пожълтяват, цветовете окапват и растежът се преустановява.

8.Най-подходящ срок на засаждане на картофи като втора култура е между 25 юни до края на месец юли. Най-предпочитана е схемата на засаждане 75/25-30 см. Едновременно със засаждането се внася азотен тор.

9.Най-подходящ момент за засаждане на късно зеле и късен карфиол е средата на месец юли. Поради високите изисквания на зелевите култури почвата се окопава, овлажнява и наторява предварително.

10.От средата на юни до първата  половина на юли е и най-подходящото време за засяване на ряпа  в по-високите и северните райони. В по-топлите райони, може да се засее в края на юли и първата половина на август. Избягва се по-ранна сеитба, понеже се получават груби кореноплоди.

11.Подходящият срок за засаждането на праза у нас е от 15 юни и може да продължи до 15-20 юли.

Ето някои примери за продължителността на вегетация  на зеленчуци, отглеждани като втора култура:

Цвекло:  Пресметнете 74 дни назад: 5 дни за покълване + 55 дни за израстване + 14 дни. Директна сеитба. Издържа на замрази.

Броколи: Пресметнете 95  дни назад: 5 дни за покълване  + 21 дни за отглеждане на разсад +55 дни за израстване + 14 . Издържа на замрази.

Брюкселско зеле: Пресметнете 120  дни назад:  5 дни за покълване  + 21 дни за отглеждане на разсад +80 дни за израстване + 14 . Издържа на замрази.

 Зеле: Пресметнете 99  дни назад:  4 дни за покълване  + 21 дни за отглеждане на разсад +60 дни за израстване + 14 . Издържа на замрази.

Моркови: Пресметнете 85  дни назад:  6 дни за покълване +65 дни за израстване + 14 . Издържа на леки замрази.

 Карфиол: Пресметнете 90  дни назад:  5 дни за покълване  + 21 дни за отглеждане на разсад +50 дни за израстване + 14 . Издържа на замрази.

Манголд (листно цвекло) : Пресметнете 69  дни назад:  6 дни за покълване +50 дни за израстване + 14 . Издържа на силни замрази.

Зелено зеле: Пресметнете 94  дни назад:  4 дни за покълване  + 21 дни за отглеждане на разсад +55 дни за израстване + 14 . Издържа на замрази.

Градинска жлъчка: Пресметнете 142  дни назад: 12 дни за покълване  + 21 дни за отглеждане на разсад +95 дни за израстване + 14 . Издържа на силни замрази.

Алабаш: Пресметнете 92  дни назад:  7 дни за покълване  + 21 дни за отглеждане на разсад +50 дни за израстване + 14 . Издържа на силни замрази.

Листни салати: Пресметнете 76  дни назад:  3 дни за покълване  + 14 дни за отглеждане на разсад +45 дни за израстване + 14 . Издържа на леки замрази.

Грах: Пресметнете 70  дни назад:  6 дни за покълване +50 дни за израстване + 14 . Издържа на замрази.

Репички: Пресметнете 42  дни назад:  3 дни за покълване +25 дни за израстване + 14 . Издържа на леки замрази.

 Спанак: Пресметнете 65  дни назад:  5 дни за покълване +45 дни за израстване + 14 . Издържа на леки замрази.

В общи линии, за да получите удовлетворяваща ви втора реколта, спазвайте няколко прости правила:

1.Узнайте приблизителното време на настъпване на първите замрази във вашия регион и ранните есенни слани,  продължителността на вегетационния период на всеки вид зеленчук, прибавите и допълнително 10-14 дни и пресметнете подходящото време за засяване.

2.Избирайте за засяване сортове от съответната култура, които имат по-къс вегетационен период( на пакетчето със семената трябва да има указания).

3.Имайте пред вид, че оптималната температура за пъкълване на семената е 26-27 градуса С.

4.Когато наближи времето на застудяване, предприемете допълнителни мерки, за да запазите благоприятен микроклимат за развитие на зеленчуците:отстранете мулча, за да може почвата през деня да поема пряко слънчевите лъчи и акумулира топлината им. 5.Защитете растенията с полиетиленови тунели или рогозки за през нощта..

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg
Both comments and pings are currently closed.

Comments are closed.

Powered by WordPress | Designed by: free css template | Thanks to hostgator coupon codes and shared hosting