Как да преобразим обикновения летен потник?

Потничетата са най-предпочитаните от младите момичета и жени топове в ужасните летни горещини. Как да направим обикновения трикотажен топ по-романтичен и уникален? Един от отговорите е: като вземем в ръце подходящи по дебелина и цвят памучни конци и малката кукичка. Резултатът си заслужава усилията, както се вижда на картинката по-долу.


Как се Крои и Шие Клош Пола

1.Видове клош пола

С названието „клош”,от френската дума за звънец, се обозначават коничните поли, скроявани по верев на плата. Полата пълен клош в разгънат вид представлява кръг в средата с кръгъл отвор за талията. Коничните поли стоят добре на всякакво телосложение и позволяват да се скрият недостатъците на тялото,  стига умно да се подберат вида на клоша, дължината, мястото на талията, ширината на колана и вида  и цвета на плата. Тези поли, за сметка на естествените и задълбочаващи се  гънки, които се образуват при плавното падане на плата от талията надолу, придават обем на местата, където той не достига и по същия начин-скриват обема на фигурата там, където той е много. Клош- полата създава динамичен и романтичен образ на всяка жена.

Полата „слънце” или „пълен клош”, след големият си бум около 1950 година и суинг танците, периодично излиза отново на мода. Причината за неувяхващата и популярност е женствения и елегантен облик, който придава на всяка дама . Многобройните гънки на падащия на струи  плат перфектно прикриват недостатъците в ханша и краката. Черна пола-слънце с висока талия, коригира силуета и му придава лекота и женственост.

  • При изработване на клош полите плата се изрязва във формата на кръг( по-точно пръстен, след като се изреже отвора за талията) или във формата на част от кръг с отвор за талията, ако полата не е пълен клош  . В разгънат вид полата пълен клош(слънце) представлява цял кръг с кръгъл отвор в средата, а например полата полуклош- половин кръг. В зависимост от това дали плата е скроен в пълен кръг или сектор от кръга полите биват:пълен клош(цял кръг),3/4 клош(сектор с площ ¾ от кръга), полуклош( сектор с площ ½ от кръга) и ¼ клош(сектор с площ ¼ от кръга). Всяка от тези видове поли има своите предимства за определен тип телосложение и предназначение на полата. Фасонът полуклош «полуслънце» е универсален и подхожда на всяка фигура и за всеки стил на обличане.
  •  Безшевни  и със странични шевове клош-поли. Безшевните пълен клош поли- се скрояват от квадратно сгънато на четири парче плат с двойна ширина и равна дължина. Ако целта е да се направи клош-пола за малко момиче, е достатъчен и плат с единична ширина. Полата може да остане без страничен или заден шев, ако направите отвора за талията по-голям и сложите ластичен колан. Ако искате коланът да е гладък, ще трябва да сложите цип на полата встрани или отзад и за тази цел, трябва да направите разрез радиално на кръга, да монтирате ципа и го зашиете. Клош-пола с два странични шева се шие  от две полуокръжности, скроени  от плат с единична ширина . Ципът се монтира в левия страничен шев.
  • Дву- и повече слойна клош пола- скрояват се два  кръга с еднакви отвори за талията и заедно се прикачват към колана. Радиусът на по-големият кръг е съобразен с исканата дължина на полата, а по-малкия кръг се поставя върху големия. Тези поли обикновено се изработват от ефирни материи като шифон, тънка вискоза или тюл и са подходящи за малки и по-големи момичета.
  • Плисирана клош пола-след скрояване на полатa, на преса се правят радиално плисета с трапецовидна форма.
  • Асиметрична клош-пола-русалка. Изместете очертанието на  кръга, който ще изрежете за отвора вместо в центъра на големия кръг  в страни. Когато скроите и ушиете полата, от тази страна тя постепенно ще се скъсява във формата на арка. Това ще бъде предната и част, а задната ще се удължава към центъра и ще пада каскадно.
  • Клош-пола с квадратен подгъв-Очертайте и изрежете кръга за талията, но не очертавайте и изрязвате големия кръг, а оставете останалата част от квадрата цяла. Така полата ще има неравен подгъв и ще пада на конуси с триъгълен завършек. Ефектно ще се получи, ако скроите две еднакви поли: едната от непрозрачен, а другата от прозрачен плат в еднаква тоналност. Наложете прозрачната върху непрозрачната и ще имате ефектна кукленска пола. Преди да ги зашиете заедно към колана  двете части, завъртете  прозрачната пола на 90 градуса за още по-интересна визия.
  • Двойна пълен клош-пола(двойно слънце). Не става дума за двуслойна, а за пола, която се шие от два съединени на дължина разрязани кръга(пръстена). Тези богати и великолепни поли се изработват от тънки струящо падащи материи. Подходящи са за изграждане на бохемски или „цигански” стил на обличане. Двата кръга(пръстена) се скрояват, като радиусът на отвора за талията се изчислява върху половината дължина на талията. Този фасон пола прекрасно коригира недостатъците на фигурата и добавя лекота и въздушност на женския образ.

2. Как да Изберем Фасона на Клош Полата?

Макар, че клош полите са подходящи за всеки тип женско телосложение, то има някои хитрости за различните форми на тялото:

  • За фигура тип „круша, триъгълник”, която се характеризира с едри бедра и ханш, полата „слънце-пълен клош” е добре да  започне да се разширява от линията на бедрата надолу, за да се скрие излишната пълнота в тази част на тялото. Полите трябва да са от леки, летящи платове.
  • За фигура тип „ябълка, обърнат триъгълник”, полата „слънце” трябва да се разширява още от талията и с множеството си падащи надолу гънки визуално да увеличава ширината на бедрата и я уравновесява с широките рамене и едър бюст.
  • Жените с тесен ханш трябва да подбират клош-поли от по-плътни или с едър принт платове, за да уравновесят визуално горната и долната части на фигурата си .
  • Клош- полите не са препоръчителни за жените с О-форма на тялото( с голям корем и тесни рамене).

3.Как да Изберем Дължината на Клош полата?

Изборът на дължината на клош полата зависи както от ръста, така и от формата на тялото. Високите и стройни жени, могат да си  позволят всякаква дължина на полата, а останалите трябва малко да се потрудят, за да определят идеалната за тях дължина. Тъй като линията на подгъва на полата пресича краката тя трябва да преминава през най-тънката част на бедрата, коленете, прасците или глезените, в зависимост дали полата е с дължина мини, около коленете, миди или макси. Ако подгъвът преминава през най-широките места, краката ще изглеждат по-пълни. Най-подходяща за Вас дължина  на полата може да определите сами, като застанете пред огледалото, вземете голямо парче плат и го драпирате около тялото си подобно на пола. Вържете плата на кръста с колан и започнете да повдигате и сваляте долния му край, докато откриете най-добрата за тялото Ви дължина. Този метод работи както за всякакъв модел поли, така и за роклите. За ниските жени най-подходяща е клош-пола с дължина около коляното и с широк колан, който оптично издължава дължината на краката.

Ако бедрата са едри, но прасците и глезените тънки полата с дължина малко под коляното прекрасно скрива пълнотата на бедрата и открива стройните крака.  При едри бедра и дебели прасци- подходяща е миди дължина, а ако и   глезените са  дебели –макси дължина. Пола „слънце” в макси дължина   в летен и зимен вариант, носена от нежно слабо момиче, подчертава още повече неговата крехкост и чар. Такива момичета могат да си позволят да съчетават клош полата и с обемен пуловер или жилетка.

 

4.С Какво  да Съчетаваме Клош Полата?

Полата „пълен клош” , популярна и под названието пола  „слънце” е обемна и ако не се уравновеси с подходящо подбрана горна част на тоалета, може силуетът да изглежда тромав и дори смешен. Ето някои правила:

  • За елегантна и стилна визия полата се съчетава и балансира с изчистени от детайли и вталени блузи, ризи, корсети, болера, пуловери, жакети, якета и жилетки. На дължина те достигат до талията, или малко под нея или ризите се носят вмъкнати в полата. Много подходящи са блузките от стегнато трико и ¾ дължина на ръкава, наподобяващи   триката на гимнастичките. Важно е също материите, от които са изработени полата и горната част на ансамбъла да си подхождат по фрактура. За изграждане на романтичен образ съчетавайте полата с дантелени блузи и сака тип Шанел. За изграждане на делови( офисен) стил, съчетавайте клош-полата с къс прав или втален жакет.
  • За да се очертае строен силует с клош пола е важно талията да не се прикрива, а да се подчертае с колан, за да  да се получи ефектът на пясъчен часовник. Така силуетът става много женствен и изящен- с прибрана към тялото връхна част, подчертана с колан тясна в талията среда и разширяваща се като камбана долна част. Ако имате коремче, изместете колана на полата над талията в най-тясната част на торса. Клош-пола в макси дължина, задължително се подчертава с колан на талията.
  • Фасонът на обувките, с които се носи клош- полата зависи и от нейната дължина. На късата и около коляното дължина на полата подхождат обувки с висок тънък ток или сандали с подметка танк, а на полата с макси дължина-обувки с равна подметка( например сандали с връзки по глезените  в древногръцки стил). Клош полите от мек вълнен плат(каша, кашмир, кадифе, жакард или мека лицева кожа)  се носят със затворени обувки, ботуши и боти, с равна подметка, висок ток или танк. Клош- полите в летен вариант, ушити от  коприна, шифон, креп, дантела, тафта или сатен- със сандали, балетки или леки обувки с равна подметка, тънък ток или танк. Младите дами с по-пищни форми трябва да съчетават клош-полите с обувки тип лодка с висок тънък ток, за да олекотят визията си.
  •  Прически с къса или събрана в конска опашка коса създават  на стройните жени, облечени с пълен клош поли,  кукленската визия на Барби.

5. Скрояване и шиене на клош-пола

Размерите на плата за за пълен клош пола –„слънце” зависят от желаната от Вас дължина на полата.Ако ще шиете къса пола „слънце”-пълен клош, достатъчно е квадратно парче плат с ширина  и дължина 1,10 м. Сгънете плата на две(като внимавате ивите да съвпаднат точно) и после още на две по средата. Получавате един квадрат от четири ката плат. За да не се разместват слоевете, забодете няколко карфици.

  • Измерете талията и желаната дължина на полата.
  • Изчислете радиуса на окръжността за отвора на талията (вътрешната окръжност)    и радиуса на голямата(външната) окръжност за дължината на полата по  формулите дадени в таблицата за съответния вид клош-пола.
  • Може да си изработите шаблон, като чертаете върху картон или хартия, или ако предпочитате – да чертаете с креда директно върху сгънатия плат. Сложете началото на  шивашкия линеал или метър на горния ляв ъгъл на сгънатия на квадрат плат и като местите радиално на по 1-2 см отбелязвайте с креда точките на вътрешния и външния кръг.
  • Скройте полата-Ако използвате предварително приготвен шаблон, наложете го върху сгънатия плат, очертайте го и  скройте пръстена( или секторите от него), като предвидите резервите за шевове и подгъв. В зависимост от ширината на плата и избрания фасон, спазвайте указанието за сгъване от таблицата. Скройте колана -правоъгълна лента с размери (ширина 8-12 см и дължина= дължината на талията + 2 до 6 см), като разположите дължината по права нишка на плата. Коланът може да е гладък и полата да се затваря с цип. Тогава той трябва да е по-дълг с 3-4 см от обиколката на изрязания кръг за талията на полата , за да може лявата   страна на колана да е по-дълга и да се прихлупи върху дясната и закопчава с копче. Ако в колана ще нанижете ластик, независимо дали ще е широк, или 2-3 реда тесен ластик, нужна ви е дължина на колана равна на обиколката на ханша + 2-3 см резерва за шев.
  • Ластичен колан-Най- универсалният вариант на лятна пола”слънце” е пола от лека и въздушна тъкан с  ластик на талията. Този вариант е подходящ за момиченца и млади стройни жени. Ако ластикът е вмъкнат в колана, то коланът трябва да  е по-дълъг от обиколката на талията( минимум равен на обиколката на ханша), защото се набира от пъхнатия в него ластик. Може да прикачите за колан и направо декоративен ластик, без да го пъхате в платнен колан. Използвайте плосък  цветен ластик с ширина около 5 см в контрастен цвят или в цветовата гама на плата. Предварително зашийте двете страни на ластика, за да образува затворен кръг. В разтегнато състояние ластикът трябва да е най-малко равен на обиколката на ханша.Такава пола без странични шевове и ластик на талията се шие най-бързо и лесно. За да се разтяга достатъчно и равномерно коланът-ластик, предварително го закрепете в разтегнат вид с карфици към полата и зашийте с разтегателен шев(зиг-заг или оверлог) на 1-1,5 см от ръба.
  • Ако искате дълга пола пълен клош, но платът Ви е с единична ширина (1,10 м), може да я скроите от две половини, както е показано на схемата. След скрояване на двете части, обърнете ги с лице една към друга и ги зашийте от опаковата страна с прав тегел, като оставите резерва 1-1,5  см. Изгладете шевовете на една страна.

  • Ако полата е скроена от една цяла част и искате да сложите цип, направете радиален  разрез с дължина 2 см по-къс от дължината на ципа.
  • Монтиране на ципа. Ципът се шие в отворено състояние.Първо го прикрепете с карфици и когато започнете да изминавате с машината, внимавайте да ги вадите една по една на време. Старайте се крачето на машината да бъде съвсем близо да ципа. Правете заячка като изминавате при започване и завършване на шева 1,5 см напред и назад. Зачистете краищата на плата на полата около ципа с подходящ шев(зиг-заг или оверлог), за да не се разнищва плата.
  • Прикачване на колана- Прегънете правоъгълната лента на две хоризонтално от опаката страна и и изминете по един шев в двата края. За да стои добре колана е препоръчително да сложите подлепващо.Ако коланът е по-дълъг, освен двата крайни вертикални шева,  зашийте го хоризонтално и на  4 см  от едната страна. Обърнете колана и го изгладете. Пречупете(прегънете) навътре едната част на колана на 1-1,5 см  и изгладете. Закрепете с карфици тази страна на колана към горната част на полата откъм лицевата и страна като следвате прегъвката. Започнете да забождате колана от лявата страна на разреза за ципа и свършете до другата страна на разреза. По-сигурно е да направите и тропоска. Зашийте колана към полата с прав тегел, като леко наддържате(набирате) плата на полата. Зачистете шева, изгладете и като подгънете същата резерва, закрепете вътрешната част на колана към полата. Изминете прав тегел откъм лицевата страна. На лявата част на колана на полата с цип направете илик.
  • Изработване подгъва на полата-Ако шиете полата от плат, който се нищи, това е задължително. Тъй като подгъвът на клош полата е по окръжност, старайте се да е възможно най-тесен. Подгъвайте равномерно и търпеливо. Дръжте плата постоянно изпънат, като на всеки 10 см доуточнявате ширината на подгъва и съответствието между него и основната част на полата. На места подгъвът леко ще се надипля от вътрешната страна.

Как на Едно Място да Отгледаме Няколко Реколти?

Как да Отгледаме  2-3 Реколти от Дворната Зеленчукова Градина?

1.Традицията в Дворната  Българска Градина

Имате принадлежаща към дома си малка градина, искате семейството Ви да се храни здравословно и градинарството е Ваше хоби, но площта не е достатъчна, за да отгледате всички нужни за семейството Ви зеленчуци? Не се отчайвайте! Ще успеете, ако я планирате градината и работата си така, че да изкарвате в годината по 2-3 реколти от едно място. Обмислете и си подгответе схеми на редуване, съвместяване  и ротация на културите, които възнамерявате да отгледате. С тези схеми ще постигнете  уплътнено използване на площта с две или три култури, а е възможно  и с четири, ако  силно се застъпи  и предзимно  производство. Ще постигнете  почти целогодишно покритие на почвата и пълно задоволяване на нуждите на семейството.  Обаче се изисква добра организация за качествено и в срок освобождаване и подготвяне на площта за следващите култури, и планиране как ще ги редувате  за ранно и късно производство .

Това не е нищо непознато, а  традиционна практика  в българското домашно градинарство.  Там предзимно се засаждаха спанак, маруля, лук и чесън за зелена пролетна салата, после на пролет основна зеленчукова култура (средно-ранни картофи, домати, пипер, боб) и накрая късно зеле, праз или ряпа. Традиционно е и уплътненото използване на площите, т.е. в един участък по едно и също време да се отглеждат по няколко култури. В домашната градина на село морковите се засяваха по ръба на фитариите с пипер или между лехите с лук. Любимата българска подправка чубрицата също се насаждаше около пипера и доматите. При засяването на бостана ( дини, пъпеши, тикви, краставици), в широките междуредия се засаждаха редове с лук, боб, царевица за пуканки или детерминантни (полски) домати. Насажденията с царевица в малкото стопанство винаги бяха уплътнени с едновременното засяване с нея на  боб и тикви. Магданозът, девесилът и джодженът намираха своето място под асмата, а в междуредията на лозето- ягодите. В широките междуредия на ягодите есен се засаждаха  чесън или лук, които освен че не пречат на ягодите, но и ги предпазват от плужеци и охлюви. Това смесване и съвместяване на две или три различни култури на един и същи участък, не пречи на тяхното вегетативно развитие, а дори напротив го подпомага.

В домашното зеленчукопроизводство, поради малките площи, трудът е предимно ръчен и това дава възможност по време на вегетацията между едната култура да се засажда или прибира втора. При правилно планиране ,добра организация и навременното освобождаване на площите без проблеми могат да се получат няколко реколти годишно от една градина. Разбира се при при това редуване и уплътняване на различни растения трябва да се спазват и принципите на сеитбообращението.

2.Изисквания на Различните Зеленчукови Култури за Отглеждането им

За да се отгледа достатъчна по количество и качество реколта, трябва на растенията да се осигурят оптимални условия за развитие: светлина, топлина, хранителни вещества и вода. За да може да се отглеждат последователно или съвместно различни зеленчуковите видове и сортове на едно и също място, трябва да се познават техните специфични изисквания за: ин­тензивност и продължителност на слънчевото греене (дължината на деня), продължителността на вегетационния им период(от поникването до прибирането), тяхната топлолюбивост и нужда от торене и поливане. Важно е да се познават и местните климатични особености като: обичайното време на последните пролетни и първите есенни слани, температурния режим на въздуха и почвата в конкретния район, засушаванията и валежите. За да планирате правилно разпределението на площите и сроковете по засяване и прибиране на последователните или смесени насаждения, трябва да познавате специфичните изисквания на  всички видове растения в градината си:

1.Светлината е основен фактор за развитие на растенията. Има значение както нейният интензитет, така и нейната продължителност в деня:

А.Според интензитета

  • От повече светли­на имат нужда младите зеленчукови растения -разсадът и току що поникналите посеви.
  • Интензивно слънчево греене е необходимо за дините, пъпешите, тиквите, тиквичките, доматите, пипера, патладжана, бамята, бататите, захарната царевица.Това са силно светлолюбиви растения.
  • Средна интензивност на слънчевата радиация изискват краставиците, зелеви­те култури, морковите, магданозът, спанакът, салатата, фасу­лът, грахът, лукът, чесънът, картофите, копърът, киселецът, лападът, пащърнакът.
  • Най-малко светлина изискват аспержите, дръжковата целина, салатната цикория, ревенът, лукът за зелено от едри луковици или от болучки.

Б.Според продължителността на деня. Продължителността на дневното осветление влияе върху характера и темпа на растежа и развитието на зеленчуковите растения. Тъй като произхождат от райони с различна продължителност на деня, те реагират специфично на различно дългия ден и се делят на растения на късия ден и растения на дългия ден:

  • Култури на късия ден са растения, които произхождат от близки до екватора територии, където денят и и нощта са еднакво дълги. Такива са дините, доматите, краставиците, пиперът, пъпешите, тиквичките, тютюн, царевица, патладжа­н, картофи, някои сортове фасул, бамя,тикви. и др. Те изискват за своето разви­тие по-малка продължителност на светлина в денонощието(10-12 часа), за да достигнат до цъфтене и плодоносене .
  • Култури на дългия ден са растения, които произхождат от разположени далеко на север от екватора географски райони с дълъг през лятото ден, като: зелевите, копъра, лапада, лукът, грах, киселеца, морковите, салатите, спанака, репичките, цикорията. Те изискват продължително осветяване, за да достигнат до цъфтеж и плододаване. При условията на късия ден( късна есен,зима и ранна пролет) образуват само вегетативни органи.

Растенията на късия ден цъфтят нормално при дължина на деня 9-12 часа и закъсняват прогресивно с цъфтежа при удължаване на деня. Растенията на дългият ден цъфтят нормално при дължина на деня 16-18 часа и закъсняват при намаляване на дължината на деня. Познаването на горните особености   на растенията е важно за практиката на градинаря за засяването им в определени срокове, за да се получи максимална и висококачествена продукция. Растенията, на които ползваме листата, зелените части или корените(салати, спанак, целина, лобода, грах, бакла, лук, чесън, зеле, китайско зеле, броколи, магданоз, пащърнак, моркови, репички, ряпа),  могат да се отглеждат успешно в периодите, когато денят е по-кратък, като пролетта и есента. Когато някои растения на дългия ден – спанак, салата, репички и др. се засеят късно напролет, те бързо развиват цветоносно стъбло (стрелкуват), без образуване на кореноплоди, глава или листна розетка, които са желаните органи за отглеждане. Колкото по-рано настъпи фазата на стрелкуване, толкова по-малко и некачествена е продукцията от вегетативна маса. Също така отглеждането на някои сортове зелен фасул при несъответстваща дължина на деня предизвиква изменения на морфологичните признаци на растенията, което понижава добива.

Светлината е много важна при развитието на новопоникналите растения. За осигуряване на повече светлина е необходимо редовно плевене и разреждане, ако посевът е гъст. Това е особено важно при видове, чиито семена никнат бавно (моркови, магданоз, целина и др.). От друга страна растения като:аспержи, ревен,цикория, киселец, лапад, коприва, се нуждаят от много малко светлина. Дори аспержите, ревенът и целината за листни дръжки, е необходимо да се загърлят, за да се ограничи светлината. Също за образуване на бели глави на карфиола се практикува покриване и връзване на част от листата около главата.

Само във вегетационните съоръжения съществуват реални възможностите за регулиране на осветлението. На открито това се постига частично чрез гъстотата на растенията, резитби, подпорни конструкции и пр.

2.Топлината.Според изискванията си към топлина зеленчуковите култури могат да се разделят на следните групи:

  • Силно топлолюбиви растения. Към тях се отнасят бамя, диня и пъпеши, при които оптималната температура е 25-28 градуса, а при отрицателни температури те загиват. Най-топлолюбивото зеленчуково растение е бамята.
  • Топлолюбиви култури. Тук спадат домати, пипер, фасул, патладжан, краставици, тиквички, и др. Тиквови (краставици, пъпеши, дини, тикви, готварски тиквички), Картофови (домати, пипер, патладжан) и Бобови (фасул).Те са развиват най-добре при температура 20-25 градуса С и при отрицателни температури също загиват. Семената започват да поникват при 12-15 градуса С. Растежът на топлолюбивите култури спира при 10-12 градуса.
  • Умерено студоустойчиви култури са салата, маруля,моркови, магданоз, целина, ряпа, репички и др., при които оптималната температура е 15-20 градуса и понасят ниски отрицателни температури от – 5-8 градуса. Продължават да растат и при ниски положителни температури.
  • Студоустойчиви зеленчукови култури са лук, чесън, хрян, главесто зеле, аспержи, праз и др. Оптималната температура за тях е 15-18 градуса, горната граница е около 20-25 градуса, а долната до минус 10 градуса, но при-15   загиват. Семената на студоустойчивите култури започват да поникват при около 2-3 градуса, но оптималните температури за поникване около 15 градуса. Студоустойчиви са всички двугодишни зеленчукови растения – кореноплоди, зеле и лук, както и многогодишните – аспержи, лапад, киселец и др., но също и някои едногодишни – бакла, грах, спанак, салата и репички

Възможности за регулиране и оптимизиране на топлинния режим съществуват само при отглеждане в култивационни съоръжения. На открито възможностите са ограничени и се свеждат до избор на оптималните срокове за сеитба или засаждане и на мерки против късните пролетни и ранни есенни слани. Зеленчуковите  растения у нас страдат от късни пролетни и ранни есенни слани, особено в Северна България. Предпазването на растенията на малки площи може да се постигне чрез покриване с различни материали – рогозки, полиетиленови платна и тунели и др. При големи площи успешно се прилага задимяване чрез изгаряне на навлажнени растителни остатъци сутрин, когато температурата се понижи до 2-3 градуса. Против ранните есенни слани ефективно е поливането и оросяването на растенията, чрез което се повишава относителната влажност на приземния въздух и се намалява топлинното излъчване от почвата и растенията.

3.Почвата в градината за редувано и смесено зеленчукопроизводство трябва винаги да е добре наторена, овлажнена и рохкава, т.е. на растенията трябва да се осигуряват достатъчно хранителни вещества, вода и въздух на кореновата система. След прибирането на всяка реколта, почвата трябва да се изчисти и обработи перфектно, преди да се засее следващата култура. Трябва да се отчита и дали е достатъчно затоплена почвата, за да се засеят съответните култури(обикновено се изискват над 10-12С).

3.Как да Планираме Уплътнено Засяване на Дворната Градина?

 

  • Първият подход е редувано засяване през стопанската година на една и съща площ с различни зеленчуци. 

Това става благодарение на различните нужди от топлина и осветеност на   зеленчуците. Например грахът, баклата, спанакът, репичките, чесънът и лукът за консумация на зелено, различните марули и салати имат къс вегетационен период и можем да ги отгледаме както рано напролет на площите, на които после ще засадим основните зеленчукови култури, така и на есен, след като освободим площта от основните зеленчукови култури.

На  заеманата от ранните пролетни зеленчуци(салати, репички, спанак, грах, бакла, лук и чесън за зелено) площ, засаждаме пиперът, краставиците, тиквичките, доматите и патладжаните. През есента репичките, спанака и салатите можем да засеем там, където дотогава са били краставиците. Така едно и също място може да бъде използвано два-три пъти през годината. С оглед на по-пълно използване на градинските площи, практикува се последователно отглеждане на две- три култури на сезон. Като предкултура се отглеждат спанакът, репичките, зеленият лук, зеленият чесън, салатата, грах и бакла. Те може да се отглеждат и есента.

Поради по-добрата студоустойчивост като ранни-преди основните зеленчуци или късни- след основните могат да се отглеждат главесто зеле, броколи, брюкселско зеле, листно зеле, пекинско зеле,китайско зеле, дайкон и алабаш(колраби), въобще зеленчуци с по-кратък вегетационен период ( в рамките на 45-60 дни) и добра студоустойчивост. На място, където като първа култура са  отглеждани ранни картофи, ранно зеле, зелен грах, тиквички, чесън и др., може да се засадят като втора култура: краставици корнишони, зеления фасул, късното зеле, карфиол, алабаш, ряпа, моркови, японска ряпа дайкон и салатно цвекло. Доматите, пиперът, патладжанът, морковите, магданозът, пащърнакът, салатното цвекло, целината се отглеждат като основни култури. Предварителното подготвяне на пикиран разсад отгледан в парници или оранжерии позволява също така след прибирането на първата култура, да обработите добре площта и засадите основната и тя да се развие без закъснение. Според продължителността на вегетационния си период сорто­вете картофи се делят на три групи: ранни – с вегетационен период 60-90 дни; средно ранни - 90-120 дни; късни - над 120 дни. След изваждане на ранните картофи, мястото се обработва и там се разсажда предварително подготвен разсад на зеле, карфиол, броколи и колраби.

 

Когато се планира редуването на растенията през годината , трябва да сме сигурни, че всяко от тях ще има достатъчно време, за да даде продукция.

При няколкократното засяване на една площ през годината, за да не се изтощи и наруши структурата и от многократното поливане, се налага да се наторява задължително с добре угнил оборски тор, компост и при нужда с изкуствени торове.

 

  • Вторият подход се базира на едновременно съвместно отглеждане на една и съща площ на две различни култури, които не си пречат взаимно.

Така площта се уплътнява, водата за поливане се усвоява напълно и се потиска развитието на плевели, които биха израснали при по- рехаво засадени площи.

Ето как някои култури може да бъдат използвани за уплътняване на лехите с основни насаждения. Например, марулите могат да се засаждат между зелките; по вадите между лехите с пипера може да се насади зелен фасул, между ягодите може да се бодне зеленият чесън, а тировете, оформени при отглежданите на фитарии краставици, може да се заемат от моркови и магданоз.

Смесеното отглеждане на 2 култури също е успешно, когато се съчетаят бързо растяща с бавно растяща култура. Например, ако искаме и през лятото да ядем зелена салата, може да я засеем между пипера и доматите. Така тя ще бъде частично засенчена, което ще доведе до нужната ни листна маса и същевременно ще бъде готова и ще я изскубем, преди по-бавно растящите основни растения да се разраснат много. Салатата може да засаждате стъпаловидно по 1 ред през  10-14 дни и така да удължите времето, през което можете да поднасяте зелена салата на масата.

Много подходящи за комбиниране и съвместно отглеждане са вертикално разположените пълзящи видове:краставици, зелен боб, грах, домати с ниски видове култури като: салатно цвекло, воден лук,  моркови, зеле, пипер, магданоз, копър, ряпа и билки за чай и подправки.

Съвместното отглеждане освен уплътняване на площта и увеличаване количеството на продукцията от градината, често служи и като естествена защита от болести и неприятели на растенията. Разположените редове от фасул на притки около и между картофите пропъжда колорадския бръмбар. Съвместното отглеждане на царевица (обикновена, сладка или пуклива) с пълзящ боб, повишава добива от царевица поради обогатяването на почвата с азот от фасула. Ако засадите отделни растения: босилек, мащерка, невен, лавандула между основните култури, не само ще берете билки, но и те ще играят ролята на репеленти и ще отблъсват комарите, кърлежите и други вредни инсекти от градината.

  • Третият подход е засяване на следващата култура в междуредията в последния период на вегетацията на предходната.

Така, докато узрее реколтата     от предходната и я приберем, растенията от следващата култура вече са се укрепили и напреднали в развитието си. След като  останат сами в площта ще се развият напълно и ще плододават. Този процес ще е по-ускорен, ако растенията от втората култура са отгледани предварително като разсад и са пикирани. Така може да подготвите предварително пикирани домати, пипер, патладжан, тиквички и краставички и ги засадите в междуредията на предкултури като: лук, чесън, салати, спанак, бакла и грах. Аналогично за добиване в късна есен на листни зеленчуци, праз, зелен лук и репички, може да ги засадите междуредията на бавнорастящи основни култури в началото на септември или октомври.

За да си осигурим продължително време на добив на пресни репички, които ако не се оберат на време бързо започват да стрелкуват, те може да се засяват на 3 пъти в интервал от 10 дни. Същото се отнася и за морковите, които да засяваме на три пъти в градината си: предзимно, в ранна пролет и късни- в края на юни. Освободената от ранните моркови площ може да засеем със зелен боб или да го засеем в междуредията на морковите, засяти през март или април. След изваждането на тези моркови през юли или в началото на август, в площта ще остане само фасулът и вегетацията му ще  продължи безпрепятствено и ще можем да го оберем в ранна есен.

 

 

Powered by WordPress | Designed by: free css template | Thanks to hostgator coupon codes and shared hosting