Грешките във възпитанието на децата

Няма родител, който да не желае детето му да израсте и бъде през живота си  здраво, успешно и щастливо. Ако това не е така, причината е в грешките във възпитанието в ранна детска възраст ,   заложената  в детското подсъзнание програма, която му пречи да израсте като пълноценна и щастлива  личност.

  1. Детето се приспособява към изискванията на възрастните „ силните” мама и татко.
  2. Много родители не си дават сметка , че упреците и  наставленията , които изричат към децата си още  в  ранното им детство, във  възрастта от 3 до 6 години, са кодове заложени в подсъзнанието на детето ,    определящи живота му за винаги.
  3. Реплики от рода на: „ Ох, ти ще ме умориш”,” Нямам спокойствие от тебе”, „Защо ме наказва господ с такова дете?”,”Няма ли вече да се държиш като голям?” и други подобни, които родителите изричат в моменти на яд и напрежение и които веднага забравят, защото те наистина не отразяват истинското им отношение към децата, съвсем не са невинни, а вменяват чувство за вина у детето, което то не преодолява през целия си по-нататъшен живот.
  4. Тези родителски „директиви” продължават да живеят във възрастния вече човек и му пречат да се чувства пълноценен  и щастлив.

Код „ Да не беше се раждал( раждала)”

  1. Непремерени реплики или излияния  пред детето колко е трудно неговото възпитание, колко грижи, тревоги  и лишения понасят родителите заради него,води до изграждане у детето чувство за вина и вечен дълг към родителите, което не изчезва с възрастта.
  2. Макар , че решението да го родят е само на родителите и ако те не са си давали сметка, че отглеждането на дете е свързано с грижи и лишения, вината е тяхна, с поведението си те прехвърлят отговорността за собствената си заблуда върху детето.
  3. То прави извод, че  мама и татко  са щели да бъдат много по-добре, ако него го няма. Така манипулирано, още в детството си детето често ще получава травми, а  като възрастен ще бъде склонен да разрушава здравето си чрез алкохолизъм, наркомания, преяждане, сам  да  се въвлича  в екстремни ситуации  и др.
  4. Често в детството такива деца са прекомерно палави, като ученици са нарушители на реда и правилата. Това е  реакция на вменения им подсъзнателно код ”По-добре да не беше се раждал( раждала)”, защото е по просто да се чувстваш виновен за конкретно деяние, отколкото да изпитваш вечна вина за нещо , което не е зависело от теб.
  5. Има и друг вариант на поведение с напредването на възрастта. Такива деца стават болезнено амбициозни като възрастни в стремежа да  докажат собствената си значимост и че заслужават да бъдат обичани и уважавани. Дори и да постигнат върхове в кариерата и живота, те трудно постигат душевно равновесие и комфорт.

Код „ Не бъди дете”

  1. Колко често родителите казват „Вече не си толкова малък(малка), за да правиш така.”
  2. На подсъзнателно ниво такива забележки детето възприема така „ Да си малък( дете) е лошо- да си голям(възрастен) е добре”.
  3. В резултат , когато такова дете стане родител, то не умее (или дори без да осъзнава се бои) да общува пълноценно с децата си, не умее да прониква в техния вътрешен живот и интереси.
  4. Такъв човек никога не може да създаде истинска близост с децата си  и вместо това, си служи само с наставления и забрани, които още повече ги дистанцират.
  5. За това , избягвайте да призовавате децата си да се държат като „големи”, докато не станат поне на десетина години.

Код „Не пораствай”

  1. Много родители с наслаждение внушават на децата си своята собствена незаменимост.
  2. „Ние винаги ще ти помагаме”, „ Ти винаги ще си останеш за нас нашето малко детенце”.
  3. У детето на подсъзнателно ниво се оформя внушението”Ако порасна и стана самостоятелен(самостоятелна), ще се лиша от най-важното в живота-родителската поддръжка”.
  4. Такива деца, когато пораснат чувстват вина , ако се отделят от родителите и трудно създават собствено семейство.
  5. Ако се женят, те с лекота посвещават родителите си във всички перипетии на съпружеския си живот и позволяват тяхното вмешателство.
  6. В резултат е почти невъзможно да изградят здраво семейство и да имат щастлив личен живот.
  7. Особено болезнено е това при момчетата отгледани от самотни или разведени майки.
  8. Те винаги са разкъсвани от усилията да разделят вниманието си между любимата жена и родната си майка.

Код „Не мисли и действай самостоятелно”

  1. Колко често родителите казват на децата си „Слушай нас, ние сме по-опитни, ние знаем по-добре как да постъпиш, какво да правиш, как да го правиш”.
  2. Наистина, родителят им жизнен опит и често знае по-добре как да се постъпи , но ако не се даде свобода на детето да следва собствен път, като възрастен то е лишено от инициатива и увереност за самостоятелно    решаване на  собствените   проблеми.
  3. У него е вменено „Те знаят по-добре как да постъпя и какво и как да правя”.
  4. В резултат на подсъзнателно  внушеното недоверие към   умението да се справя сам  , когато такъв човек е принуден от обстоятелствата  сам да решава и действа, често извършва непремислени и неадекватни постъпки.

Код „Не чувствай”

  1. Родителски директиви от рода на „Не плачи,потърпи  и ще мине”,”Срамно е да се плаче”  и др. подобни, внушават на детето и като възрастен  да не изразява изпитваните отрицателни емоции като страх, гняв, болка . В резултат те се натрупват  и когато настъпи срив, се стоварват като лавина върху близкото обкръжение. Хората, които потискат негативните си чувства и преживявания, също така често страдат от психоматически заболявания като астма, мигрена , алергия и др.
  2. Трябва децата не да се учат да потискат, а да изявяват нормално негативните си преживявания, за да не натрупват спотаена агресия, която ще избухне неконтролируемо с прекомерна сила.
  3. Такива хора често  ще се намират в състояние на постоянна раздразнителност и неудовлетвореност, което прави нещастни тях и нетърпими за околните.

Код”Не постигай успех”

  1. Хората, които са получили този код от родителите си са много старателни и трудолюбиви , но рядко постигат  големи цели и успехи.
  2. Като че ли са омагьосани, въпреки всичките усилия и труд, в последния момент да се случи нещо уж не зависещо от тях, което да провали успеха им.
  3. В същност, къде е причината? В подсъзнанието, което не им позволява да се застраховат за успеха и да си подготвят резервен вариант.
  4. Всъщност тези хора се стремят към , но се боят от успеха, защото подсъзнателно им е внушено, че не го заслужават.
  5. За това са виновни наглед съвсем невинните изказвания  на родителите им  от рода на „Ние сме ти създали такива условия за живот и учене , каквито ние нямахме”, „Ние ти купуваме …., каквото на нас никой не купуваше” ,”Ние се лишаваме от почивка, за да осигурим на тебе …….”.
  6. В основата на такива наставления е неосъзнатата  завист на родителите към положението и успехите на детето им, макар , че искрено желаят то да постигне в живота си повече от тях.

Код „ Не бъди лидер”

  1. Много често родителите с реплики от рода на „Бъди като всички”,”Не се бутай напред, не се изтъквай”, желаят да предпазят детето си от завистта на околните  към ярката, открояваща се личност.
  2. Но, у такива деца  се кодира  моделът на боящият се от поемане на самостоятелна отговорност човек.
  3. Такива хора се самообричат на ролята на „вечният подчинен”.
  4. Боящите се да бъдат лидери хора, дори и да достигнат високо положение, панически бягат от самостоятелни решения и поемане на отговорност.

Код”Ти си изключителен”

  1. Родители които са интровертни и сами имат проблеми при общуването с хората, често подчертават пред детето си, че то е единствената им радост в живота, техният единствен близък човек и приятел.
  2. Те внушават на детето си , че то е изключително прекрасно, не прилича на никое друго дете, а е по-добро във всяко отношение от другите.
  3. Такова дете от ранна до зряла възраст  живее със съзнанието, че превъзхожда другите.
  4. В резултат, като дете обикновено е изолирано от останалите деца , а като възрастен  цял живот има самочувствието за уникалност и  трудно създава трайни приятелски връзки, трудно съжителства в семейство и работи в екип.

Код „Не прави”

  1. „Това е опасно за теб, аз ще го направя”, „Това няма да можеш да направиш както трябва, аз ще го направя”, колко често някои родители отправят тези изречения към децата си.
  2. В резултат на детето е внушено „Ти не можеш да се справиш” и вече като възрастен, такъв човек не може да планира работата си, изпитва невъобразими трудности при започването на нещо ново, винаги и за всичко закъснява.

Код „Не желай”

  1. „Какво пак искаш?”, „Твоите желания край нямат”,такива думи внушават на малкия човек, че да изпитваш желания и да удовлетворяваш собствените си потребности е лошо.
  2. Такива деца като възрастни не смеят, стесняват се  да изискват и настояват да се удовлетворят техните желания.
  3. С радост   удовлетворяват желанията на близките си, но чувстват вина, ако си позволят да направят нещо за самите себе си.
  4. Не могат да защитават и устояват  своите позиции в семейството или в работата си.

Код „Не бъди себе си”

  1. Родители, които преди да се роди детето им са имали някакъв предварително определен идеал и модел за неговите :пол, външност,дарби, характер и др., често разочаровани от конкретно поведение на детето си възкликват:”Защо не си  като….”.Много често , ако децата в семейството са две или повече, едно от тях е давано като положителен пример на друго”Виж …. как се справя”, „Виж какви оценки има ……”.
  2. Не рядко и учителите, които обучават децата от едно семейство правят сравнения и натякват успехите на по-добрия ученик на другото.
  3. Ако такива сравнения и упреци детето чува постоянно, като възрастен  е постоянно неудовлетворен( неудовлетворена ) от себе си и живее в перманентен вътрешен конфликт.
  4. Това   често води до депресивни състояния, защото в него от детството  е кодирано „Не бъди себе си, а като….”. Такъв човек не може пълноценно да се радва на собствените си качества и успехи, а постоянно се сравнява „с добрия пример” от детството.

Ако се замислим върху гореизложеното, може да открием причините за някои наши черти и модел на поведение, от които не сме доволни, но не можем да върнем времето назад и да поправим грешките на собствените си родители. Само можем да се замислим за нашият начин на възпитание, за нашите деца и , ако поискаме да преодолеем нашите собствени грешки.

Вижте още:

ДЕВЕТ ПРАВИЛА ЗА РОДИТЕЛИ

Възпитайте децата си на добри обноски

Как да накараме децата да прибират вещите си?

Как да разберем, ако детето е обект на насилие

Децата и насилието

Интернет и децата-Съвети за родители

Добрите родители винаги са бдителни

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg
Both comments and pings are currently closed.

Comments are closed.

Powered by WordPress | Designed by: free css template | Thanks to hostgator coupon codes and shared hosting