Насилие над Децата

Децата са особено уязвима категория поради неспособността да оказват физическа съпротива. Липсата на социален и жизнен опит ги лишава от възможността да оценяват актовете на насилие като такива.

Такива примери се наблюдават, когато:

  • · насилникът е близък роднина;
  • · насилието е ежедневие в семейството;
  • · с внушено чувство за вина;

Пубертетната възраст е рисков период, в който могат да

бъдат създадени предпоставки за лекомислено и /или крайно

поведение.Повишава се рискът от извършване на

противообществени прояви и престъпления.

СЪСТОЯНИЯ И ТИПИЧНИ РЕАКЦИИ НА ЖЕРТВАТА

Остра стресова реакция

Възниква непосредствено в момента на стресогенното

събитие и е свързана с:

  • · първоначално състояние на вцепененост;
  • · стесняване на вниманието и дезориентация;
  • · отдръпване от стресогенната ситуация;
  • · депресия;
  • · прекомерна тревожност, самоизолация;
  • · възбуда, гняв, хиперактивност.

Може да се наблюдава частична или пълна амнезия за времето

на травматичното събитие. В подобни случаи е препоръчително

жертвата да бъде изведена бързо от стресогенната ситуация.

Обикновено симптомите отзвучават бързо и с жертвата може да се

работи безболезнено за нея. Ако това не стане, симптомите започват да отзвучават спонтанно след 24 – 48 часа до 3 дни.

Посттравматично стресово разстройство

Възниква в случаите, когато травматичната реакция не е

добре овладяна и жертвата не може да се справи с травмата.

Става дума за закъснял отговор на стресогенното събитие.

Симптомите на посттравматичното стресово

разстройство са:

  • · епизоди на повтарящо се изживяване на травмата като

внезапно спомняне на отделни фрагменти от ситуацията;

  • · преживявания под формата на сънища, кошмари;
  • · продължаващо чувство на “вцепененост” и емоционална

притъпеност;

  • · проява на враждебност към другите;
  • · загуба на настроение, апетит, нарушения в съня;
  • · избягване на действия и сигнали, напомнящи травматичната

ситуация.

Реакции у жертвата на престъплението, различни от

травматичния и посттравматичния стрес

  • · Чувство за вина и самообвинения. Тази симптоматика е

разпространена при сексуални престъпления и домашно

насилие.Често това чувство се внушава от насилника, с цел

осигуряване на “мълчание” от страна на жертвата.

  • · Чувство за безпомощност и страх. Генерирането на страх и

тревожност, като ефекти на насилието, може да доведе до

негативни промени в социалното поведение на жертвата и така

чувството й за защитеност да бъде уязвено.

  • · Парадоксални реакции като смях или обезценяване на

случилото се.

  • · Неконтролируем гняв и агресия и пренасочване на гневните

реакции към неутрални субекти, предимно към

представителите на закона.Това е често срещана реакция и тя е

парадоксална при домашно насилие. Подобно поведение обаче

не е израз на лично отношение към служителя на реда и

закона. Жертвата изпитва необходимост от незабавно

разтоварване, а гневът е интензивно емоционално състояние.

Обект на този гняв е насилникът, но не винаги

взаимоотношенията жертва – извършител позволяват

адекватно освобождаване на емоцията и в този случай гневът

се пренасочва към по-достъпен обект.

КАКВО ПРЕЖИВЯВА ЖЕРТВАТА НА НАСИЛИЕ

Системното и инцидентното преживяване на насилието

води до промяна на личността. Преживяването на насилие се

отразява върху качеството на справяне със задачите от ежедневието.

То предизвиква отрицателни психични състояния, които нарушават

изградения динамичен стереотип. Преживяването на насилие се

приема като събитие, което предизвиква криза на

съществуването. Последиците от преживяването на насилие могат

да бъдат описани като посттравматично стресово разстройство. То

може да бъде открито в поведението на жертвата и в здравословното му състояние.

Малтретираният, унизяваният, нараняваният, изнасилваният

човек живее в страх. Страхът променя самочувствието на жертвата.

Страхът провокира:

  • · ниско самочувствие и обезценяване на живота;
  • · усещане на омраза към себе си;
  • · съобразяване с изискванията на насилника;
  • · отказ от собствено мнение;
  • · компромис със собствените принципи и потребности;
  • · чувство за вина и безпомощност;
  • · злоупотреба с различни вещества;
  • · хронично безпокойство;
  • · членство в различни групировки.

Жертвата изпитва неудовлетвореност от

междуличностното взаимодействие и жизнената перспектива губи смисъл. Животът “без компас” е предпоставка за самоизолация,агресия или автоагресия.

Симптоми на жертвата на физическо насилие

Деца – затвореност /апатия/, агресивно поведение, сподавен

плач, емоционална зависимост, избягване на зрителен контакт,

безразборна привързаност.

Юноши – затвореност /апатия/, агресивно и саморазрушително

поведение, самонараняване, проблеми в училище, страх от провал,

злоупотреба с различни субстанции, бягство от къщи.

Младежи – затвореност /апатия/, агресивно и антисоциално поведение, неразбирателство с младежи на същата възраст и

търсещи вниманието на възрастните, бягства от къщи и употреба на

алкохол, наркотици и др., проблеми в училище.

Симптоми на жертвата на сексуално насилие

Деца - сексуализирано поведение, ригидност, емоционална

зависимост, пасивност, затвореност, превъзбуденост, затруднения

при храненето.

Юноши - сексуализирано поведение, неспособност да се

привърже към юноши на същата възраст, разсеяност, нарушения в

храненето /булимия, анорексия, затлъстяване/, проблеми в училище.

Младежи - сексуализирано поведение и позьорство, разврат и

проституция, неподчинение или сговорчивост, доведени до крайно

изолиране, страх, самонараняване, симптоми за самоубийство, псевдо – зрялост, смущения в храненето, злоупотреби с алкохол и

наркотици, бягство от къщи.

Съвети към родителите:

Полагайте грижи за детето чрез общуване, изпълнено с

любов, и по начин, който да формира у него стабилно

самочувствие

  • · Възпитавайте Вашето дете без насилие. Показвайте му

миролюбиви алтернативи за решаване на конфликти.

  • · Децата се нуждаят от ясни граници. Помогнете на Вашето

дете да поеме отговорността за собственото му неприемливо

поведение.

  • · Поддържайте контакт с училището на Вашето дете.

Разговаряйте редовно с учителите за неговото поведение.

  • · Приемайте с внимание разказите на детето Ви за актове на

насилие. Говорете с него, ако се прибере в къщи пострадало.

  • · Помагайте на Вашето дете при решаването на

проблеми,свързани с усвояването на учебния материал или с

общуването в училище. Насърчавайте силата на характера му.

  • · Въздействайте му за целесъобразното използване на

свободното време.

  • · Проверявайте критично собственото си поведение и това на

Вашето дете за консуматорски тенденции.

  • · Внимателно се вглеждайте в интереса на детето към

различните медии.

Не се страхувайте да разговаряте с училищния психолог.

Не се страхувайте да потърсите помощта на полицията и на инспекторите от детските педагогически стаи.

Какво можете да направите като родители

  • · Формирайте у детето си нагласи за самостоятелно

поведение.

  • · Разговаряйте с него за опасни ситуации и места. Определете

му т.нар. “спасителни острови” за ежедневно изминавани маршрути.

  • · Възпитавайте у Вашето дете осъзнато безопасно боравене с

пари и ценни предмети /вкл. мобилни телефони/.

  • · Обяснете му как може да избегне агресията.
  • · Напомняйте на детето си при опасност да алармира

незабавно полицията.

  • · Убедете го, че съобщаването за случката /например в

училище/ няма нищо общо с клеветенето.

  • · Реагирайте състрадателно, когато детето Ви е станало

жертва на насилие.

  • · Информирайте се относно възможностите за професионална

помощ.

Който замълчи, насърчава насилника в неговите действия.

Вижте още:

Как да разберем, ако детето е обект на насилие

Интернет и децата-Съвети за родители

Добрите родители винаги са бдителни

Грешките във възпитанието на децата

ДЕВЕТ ПРАВИЛА ЗА РОДИТЕЛИ

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg
Both comments and pings are currently closed.

Comments are closed.

Powered by WordPress | Designed by: free css template | Thanks to hostgator coupon codes and shared hosting